СЛУЖБОМЕР

понеделник, ноември 20, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 16

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 15.

Еди Рознер

Знаменитият тромпетист Еди Рознер е роден в Германия и дълго време е живял и работил в Полша. Говореше се, че е третият тромпет в света. Луис Армстронг, като го чул, изпаднал във възторг и рекъл:

- Може смело да казвате, че сте белият Луис Армстронг.

Рознер отвърнал:

- Благодаря. Може смело да казвате, че сте черният Еди Рознер.

Рознер дошъл с оркестъра си в Съветския съюз и имал голям успех: даже му дали званието заслужил артист на Белорусия, но след време се разочаровал от системата и когато започнала войната, решил да напусне Съюза заедно с полската армия на Андерсен (грешка на Сичкин, правилното е Андерс - бел. П. Н.). Арестували го и го пратили десет години на заточение. По време на заточението Рознер продължавал да работи, а когато кошмарът свършил, се върнал в Москва и организирал отново естраден оркестър. Партийното ръководство искаше от него идейни програми, посветени на революцията. Като всеки умен човек, Рознер разбираше, че не може да победи сам съветската власт и удовлетворяваше исканията на началството, добавяйки от себе си капчица издевателство: цялата сцена обкичваше с червени знамена и революционни атрибути, в дъното - Червения площад, и навсякъде, където трябва и където не трябва, щъкаше Ленин. Тъпите партийни работници не разбираха издевателството и изпадаха във възторг. Освен това Рознер си запазваше с тяхна благословия третата част. В първите две звучаха песни на Туликов, Мурадели и други класици на патриотичната съветска песен. Но третата част Рознер съставяше от шлагери на американски композитори и тя преминаваше под стоновете на зрителите в залата.

Той беше типичен западен делови човек, без завист, и се стараеше хората да получават прилични пари. За програмата на Утьосов "Тридесет години по-късно" поставих номера "Еволюция на западния танц" - от неандерталците до рок ен рола. Номерът излезе великолепен, целият оркестър с различни перуки участваше в него и на този фон Утьосов рецитираше смешен фейлетон, всичко продължи приблизително тридесет минути под непрекъснати аплодисменти и с това завърши първата част на програмата. Утьосов отиде при директора на ансамбъла, за да подпише договор, според който трябваше да ми платят четиристотин рубли.

- Много са - казал директорът. - Не може ли да му дадем по-малко?

- Това е масов номер - обяснил Утьосов - и по тарифата на Сичкин, като режисьор и балетмайстор, трябва да му платим три хиляди. Четиристотин рубли са абсолютният минимум.

Директорът говорил още дълго, че това са много пари, и подписал с нежелание договора.

Рознер, който по съвместителство беше и директор на ансамбъл, ме помоли да поставя номер за жена му, очарователната танцьорка Галя Ходес. Измислих колоритен номер "Карнавал" с потресаващи костюми, но за съжаление не излезе нищо. Номерът, който мечтаех да направя великолепен, се оказа посредствен - сивичък. Бях в ужас, отидох при Рознер и му казах, че се отказвам от хонорара.

- Боренка, злато мое - каза Рознер, - това, че номерът не се получи, го знаем, а Москонцерт трябва да плати по най-високата тарифа - и подписа договор за хиляда и двеста рубли.

У Утьосов за шлагерна програма едва получих четиристотин рубли, а у Рознер за провален номер хиляда и двеста.

Еди Рознер - "Сбогом, любов" (старинно руско танго)

В Съветския съюз, ако попитат евреин за неговата националност, той отговаря така тихо, че сам не се чува. Никъде - нито на улицата, нито в трамвая, нито в автобуса ни един път не чух еврейска реч.

Рознер се гордееше, че е евреин. Всички в оркестъра му бяха евреи, с изключение на един руснак, чиято фамилия беше Цейтлин. Понеже оркестърът му участваше в тематични концерти, посветени на октомврийските празници, оркестрантите често провеждаха открити партийни събрания, на които присъстваха представители на градския комитет на партията. Рознер мразеше партийната номенклатура, която се състоеше почти цялата от антисемити, и не пропускаше случай да се подиграе с тях.

Началото на събрание. Представител на градския комитет на партията започва да говори за революционната идея, за важността на историческия момент...

- Извинете - прекъсва го Рознер и се обръща на еврейски език към музиканта от оркестъра Маркович: - Как спа? Какво яде? Къде ще отидеш през отпуската?

Известно време двамата обсъждат тези теми и тогава Рознер се извръща към представителя на градския комитет:

- Та за какво говорехте?

Онзи продължава своята идейна част, но Еди Игнатевич не му дава дълго да се весели:

- Момент - и на еврейски към музиканта Павел Хофман:

- Какво, Паша, кой спечели вчера на преферанс?

Хофман - много изразителен актьор, разбира прекрасно защо го пита Рознер, и отговаря, като прави всичките гримаси на стар градски евреин.

Партийното началство скърца със зъби, но не може да направи нищо. Не пропусках нито едно от тези събрания.

Разказ на Еди Рознер

Всеки път преди нова година се организираше интернационална концертна програма от звезди. Към продуцента на концертите се обърна един великолепен цигулар с молба да му позволи да свири. Продуцентът обясни, че цигулката не се вписва в програмата. Цигуларят обеща да свири разбираема музика. Не претендира да получи хонорар. Продуцентът се съгласи и го предупреди, че ако не се хареса на зрителите, може да го замерят със сурово яйце, гнила ябълка или домат и той трябва да напусне сцената, без да се обижда. Такива са правилата.

Цигуларят излезе на сцената с елегантен фрак, лакирани обувки и колосана риза с връзчица. Свиреше великолепно, но на някакъв зрител му стана скучно, той го замери с гнила ябълка и го улучи в челото. Точността на зрителя предизвика одобрението на публиката. Цигуларят отмахна елегантно с лъка залепналата ябълка от челото си и продължи да свири, все едно нищо не се е случило. Залата, състояща се от опитни "ворошиловски стрелци", започна да го обстрелва от всички страни. Цигуларят се извърташе от изстреляните към него снаряди, ту се навеждаше, ту правеше всевъзможни подскоци наляво, надясно, обръщаше гръб, но нито за секунда не преставаше да свири. Снарядите, въпреки ловкостта му, все пак го улучваха понякога. Фракът и лицето му бяха в сурови яйца, домати и гнили ябълки. Залата се впусна в забавна игра, смееше се и когато той завърши изпълнението си, го удостои с бурни ръкопляскания. Той излезе да се поклони двадесет пъти. Посрещаха го с град от снаряди и се веселяха като деца. След този номер участващите "звезди" нямаха никакъв успех. Продуцентът беше във възторг от номера и за следващия концерт обявиха, че ще свири първи във втората част.

Зрителите дойдоха за втората част с кошници, пълни с ябълки, яйца и домати. На входа на театъра продуцентът продаваше на зрителите снаряди с надценка.

Сцената беше украсена с колони, кресла, паравани и завеси. Цигуларят се криеше, но щом се появеше на сцената, продуктите летяха към него. Стреляха по жива мишена. Цигуларят се оказа гениален ексцентрик. Той свиреше, седнал в някое кресло, зад креслото, ту като се привеждаше зад някоя колона, ту като се качваше на някоя маса. Той объркваше снайперистите и играта доставяше на всички огромно удоволствие. Накрая продуцентът разбра, че на зрителите им е необходима само тази атракция. Ето така се появи въпросният концертен шлагер. Такъв номер никой не можеше да измисли.

--------------------

Попитах Еди Рознер защо този цигулар не е идвал в Съветския съюз на гастроли. Рознер се усмихна и каза: "Къде си видял в Съветския съюз домати преди Нова година?" "Да, но ябълки и яйца могат да се купят?" "Сигурно. Но кой съветски човек, като си купи ябълки и яйца, ще ги хвърля на сцената, когато вкъщи го чака гладно семейство“.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

неделя, ноември 19, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Едуард В. Еплтън (Edward V. Appleton)

6 септември 1892 г. – 21 април 1965 г.

Нобелова награда за физика

(За изследванията му на физиката на горните слоеве на атмосферата и особено за откриването на така наречения слой на Еплтън.)

Английският физик Едуард Еплтън е роден в Брадфорд (графство Йоркшир). От баща си, Питър Еплтън, фабричен работник, и майка си, Мери (Уилкок) Еплтън, момчето наследява жив интерес към музиката, но на шестнадесет години внезапно започват да го увличат физиката и математиката. Блестящ ученик, той получава стипендия за постъпване в средното училище "Хенсън", където учи от 1903 до 1911 година, и в колежа "Сент Джон" в Кеймбридж, където се занимава под ръководството на Ърнест Ръдърфорд и Дж. Дж. Томсън, получава награда по минералогия и физика и степента бакалавър през 1913 г.

Стипендията му позволява да остане в Кеймбридж и да осъществи аспирантски изследвания под ръководството на У. Х. Брег, свързани с кристалната структура на металите и минералите.

Когато през 1914 г. започва Първата световна война, Еплтън участва в нея като пехотинец. Но скоро е преместен в инженерните войски, където, като свързочен офицер, осъществява радиовръзка и изследва проблема за заглъхването на радиосигналите, а понеже работи с вакуумни тръби, започва да се интересува и от тази област. Когато се връща след войната в Кеймбридж, той продължава изследванията си за използването на вакуумните тръби за осъществяване на радиовръзка.

Еплтън е избран за член на научния съвет на колежа "Сент Джон" през 1919 г. и през следващата година е назначен за асистент-демонстратор в лабораторията "Кавендиш" на Кеймбриджкия университет. Заедно с Ч. Т. Р. Уилсън той започва да проучва излъчването на радиовълни по време на бури.

През 1924 г., на тридесет и две години, Еплтън става професор по физика в Лондонския университет. През тази година заедно с Майлс Барнет, първия му аспирант, започва да проучва разпространението на радиовълните в атмосферата. През 1902 г. английският физик Оливър Хевисайд изказва предположението, че в горната част на атмосферата се намира йонизиран електрически слой, който може да отразява дългите радиовълни; благодарение именно на този слой радиосигналът на Гулиелмо Маркони успява да пресече предишната година Атлантическия океан. Еплтън си задава въпроса могат ли радиовълните, отразяващи се от слоя на Хевисайд и Кенели, да интерферират с радиовълните, разпространяващи се непосредствено над земята, водейки до нощното заглъхване на сигналите, което той наблюдава.

С помощта на компанията "Бритиш броудкастинг" Еплтън и Барнет осъществяват отразяване на различни по честота радиовълни от слоя на Хевисайд и Кенели на 11 декември 1924 г. С помощта на техния метод, известен днес като радиолокация с честотна модулация, се получава първото експериментално потвърждение за съществуването на йоносферата и се определя нейната височина, равна на шестдесет мили над земята; този метод дава тласък за развитието на радиотехниката и прокарва пътя към изобретяването на радиолокатора.

Две години по-късно след измерването на височината на йоносферата Еплтън открива втори непропусклив слой, разположен на височина 150 мили над повърхността на земята. Голямото съпротивление на този слой, известен днес като слой на Еплтън, му позволява да отразява късовълновите радиосигнали. С това откритие Еплтън установява, че е възможно да се общува по радиото с целия свят.

С помощта на интерференцията на отразяваните радиовълни и вълните, разпространяващи се край повърхността на Земята, Еплтън продължава да проучва детайлно строежа и свойствата на високите слоеве на йоносферата през целия си останал живот. Наблюдавайки пълното слънчево затъмнение през 1927 г., той установява, че както образуването, така и поведението на йоносферата се определя от слънчевата светлина. Като преминават от радиоинтерференционния към радиоимпулсния метод за измерване на височината, който се използва в Съединените щати, Еплтън и неговите колеги измерват височината и строежа на йоносферата в полярните райони. Те откриват, че йоносферата се намира както под въздействието на излъчваните от Слънцето частици (слънчев вятър), така и на слънчевото ултравиолетово излъчване. Накрая определят, че височината на йоносферата се намира под въздействието на лунните приливи.

Две години след като Ч. Т. Р. Уилсън излиза в оставка през 1934 г., Еплтън заема професорския пост по натурфилософия в Кеймбриджкия университет. Авторитетен член на международната общност в сферата на радиото, той е президент на Международния съюз на учените в областта на радиовръзката от 1934 до 1952 г.

В началото на Втората световна война през 1939 г. Еплтън е назначен за секретар на Департамента за научните и промишлените изследвания - водещо научноизследователско учреждение във Великобритания. На този пост той не само ръководи изследванията в областта на военната радиовръзка, но и координира усилията на Великобритания за създаване на атомна бомба. Групата изследователи, които събира в началото на 1930-те години, се занимават с радиолокация, което в края на краищата позволява на английските ВВС да отразяват ефективно германските въздушни нападения. Според Робърт Уотсън Уат, който работи над усъвършенстването на радара като английско секретно оръжие, ако не са били ранните изследвания на Еплтън, радарът е щял да се появи прекалено късно, за да изиграе решаваща роля в битката за Британия през 1940 г. За заслугите си в тази област Еплтън получава през 1941 г. дворянска титла. Докато продължава войната, той започва да съставя програма за следвоенно възстановяване, според която Департаментът за научни и промишлени изследвания и изобщо учените трябва да изиграят важна роля за възстановяването на транспорта, за снабдяването на населението с храни и за решаване на жилищния въпрос.

През 1949 г. Еплтън става вицеканцлер на Единбургския университет. Талантлив ръководител, посвещаващ много време на административните си задължения, той освен това запазва активен интерес към работата в областта на атмосферата и се намира в тясна връзка с учените, работещи в същото направление. По време на Международната геофизическа година (юли 1957 - декември 1958 година) той играе важна роля при планирането на световните радиоексперименти.

През 1916 г. Еплтън се жени за Джеси Лонгсън; семейството има две дъщери. През 1965 г., една година след като първата му жена умира, Еплтън се жени за Елън Елисън. Един месец по-късно умира в дома си.

Нисък на ръст, но надарен с много енергия, Еплтън е известен като добър и мек човек в общуването си с другите. Подобно на баща си, който ръководи много години хора в брадфордската църква, той има звучен тенор и този дар му помага като оратор, защото му се налага не един път да се изказва публично.

Сред многобройните награди на Еплтън са медалът Хюз (1933 г.) и Кралския медал (1950 г.) на Лондонското кралско дружество, а също така медала Албърт на Кралското дружество по изкуствата (1950 г.). Награден е с почетни степени от университетите в Абърдийн, Лондон, Глазгоу, Синсинати, Оксфорд, Кеймбридж и други учебни заведения. Има награди от правителствата на САЩ, Норвегия, Франция и Исландия, член е на Лондонското кралско дружество, чуждестранен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Шведската кралска академия на науките, на Американското метеорологично дружество, на Папската академия на науките и на много професионални дружества.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/appleton.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, ноември 18, 2017

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ - 23 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

Д-тре!!! [1]

Утре тръгвам за столицата [2], ще мина през Кардан [3]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [4] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [5], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [6]

--------------------------------------------

1. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

2. Ловеч.

3. Тетевен.

4. Етрополе

5. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

6. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

петък, ноември 17, 2017

Самокритичност

Тук трябваше да има един текст, който написах снощи.

Когато го прехвърли рано сутринта обаче, не ми хареса.

Започнах да го преправям.

Но ставаше като че ли все по-зле и по-зле.

Накрая се ядосах и текстът отиде в небитието.

Станал съм напоследък много самокритичен.

Което не е изобщо на хубаво.

Време ми е май да си ходя на село и да отглеждам краставици и домати...

четвъртък, ноември 16, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 15

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14.

Александр Лонгин

Саша Лонгин замина през 1975 година, като предизвика всеобщо недоумение: никой не го притесняваше, беше водещо конферансие в оркестъра на Олег Лундстрем, работеше успешно като говорител в радиото и като актьор в театъра, но въпреки това реши с едни от първите да вдиша въздуха на свободата. Като се озова в Америка, Саша най-напред позвъни в Москва и помоли да му изпратим грухана елда. Помислих си, че в Америка няма грухани зърнени храни. След това помоли за черен хляб. Изпреварвайки събитията, ще кажа, че през 1997 година му занесох самун черен хляб, но той каза, че хлябът е оцветен (не знаеше, че хлябът се оцветява навсякъде, защото черно брашно не съществува), няма да яде този американски боклук и веднага го излапа до последната трошичка. От следващите му телефонни обаждания и писма останахме с впечатлението, че в Америка отдавна е настъпил глад, няма нищо, а това, което яде - не е за ядене. Накратко казано, Лонгин се вля плавно в категорията на тези емигранти, които са напуснали страната си, за да не виждат нейния кошмар, но харесват само това, което е било. Такива, за съжаление, са много и спасение няма - не можеш да купиш за всичките арсен. Саша има импозантната външност като тази на Сава Морозов, Шаляпин или едър американски милионер, занимаващ се със земеделие. Облечен е също като такъв милионер - висящи парцали и смачкани маратонки. Отначало Саша се установи във Вашингтон, където работеше като таксиметров шофьор. Беше вечно гладен, затова носеше в джоба си кифла, а от устата му винаги стърчеше дебела наденичка, която неговите пътници мислеха за пура. Това го спасяваше от английския език - като се има предвид, че хората от юга не могат да бъдат разбрани, пътниците, чувайки безсмисления комплект от звуци, които Лонгин издаваше заради пурата наденичка, мислеха, че имат пред себе си тексасец, и не задаваха излишни въпроси.

Не зная какъв е бил Саша в младостта си, но в старостта си е самец с желязна хватка. Вечно търси нови жени и ги намира. Предпочита по-млади от него с осемдесет години, но не оставя без внимание и останалите възрастови категории. Специално пусна слух за себе си, че е импотентен и под маската на импотент изеба жените на всичките си приятели и познати. Но при всичко това е великодушен. Доведе си от Съюза млада жена, която тук го изостави. Когато го срещнах, се опитах да му кажа колко съжалявам, но Саша ме удиви:

- Остави това, Борис! Тя живее сега с един забележителен човек и той, казват, я чука прекрасно - Бог да я поживи!

И така всеки път. Когато някоя жена го изостави, той не мисли за отмъщение, а за това, че добър човек я чука качествено. И трябва да кажем, че има лек... е, да речем, лека ръка - всичките му бивши възлюбени са добре уредени. Саша е типичен градски жител - Москва, Ленинград, след това Вашингтон, но изведнъж го напусна и се премести в Катскилските планини. През лятото там не е зле, а през зимата е филиал на Колима. Веднъж ме завлече при себе си, за да ми покаже своето стопанство. Настани ме в джипа и тръгнахме отначало по пътя, а когато пътят свърши, по полето - кал, издутини и ями с размера на Големия каньон. При това Саша нареждаше с щастлив глас: "Виж каква прелест". Не можех да видя нищо - след опита да пробия с глава покрива на джипа при поредната издутина веднага хлътнахме в една яма и аз трябваше да се подпра на предното табло, за да не си строша главата в него - и така двадесет минути.

Стопанството се оказа голямо и се състоеше от две огромни кучета, два коня, един голям козел, гълъби, плъха Зайка (типично руско име за зайче - бел. П. Н.), мишлето Арончик и една голяма полусъборена мръсна къща, на която би трябвало да се сложи плакат "На излизане си изтрийте краката". Целия този зверилник, с изключените мишката и плъха, Лонгин беше получил от предишните стопани, всеки от които беше говорил на своя език. Животните на свой ред също разбираше всяко своя език. Конете знаеха английски. Кучетата разбираха само идиш. Козелът разбираше и като че ли се опитваше да говори на полски. Мишлето и плъха бяха овладели до съвършенство руски език с голям примес от яки псувни. Понякога, като пийнеше, Саша бъркаше с кой на какъв език трябваше да говори, което беше много смешно и предизвикваше объркване в зоопарка: козелът, например, изобщо не можеше да разбере по какъв начин трябва да пази къщата.

Саша нахрани кучетата, конете, козела и се запъти към гълъбите. Отвори гълъбарника, навря се там до кръста и след десет секунди излезе - целия от главата до пояса бял, нито едно черно петънце, как можаха да осерат човека за толкова кратко време! Саша също беше учуден и каза, че вероятно на гълъбите им се е случило нещо: никога досега не са го осирали така. Отново, вече напълно, се вмъкна в гълъбарника, след известно време целият бял, превърнал се в древногръцка скулптура, излезе, като държеше в ръцете си окървавен гълъб и резюмира:

- Зайка, мръсницата (на руски език думата "плъх" е в женски род - бел. П. Н.), ще има да съжалява за това.

Страшен като Зевс в гнева си, той влезе в къщата и викна гръмогласно:

- Зайка, кучко!

Отнякъде се появи як рижеватосив плъх.

- Ти какво, курво, не те ли предупреждавах?

Зайка драскаше виновно с лапичка, наведе очички и с целия си вид се опитваше да изрази пълно разкаяние, което се съчетаваше зле с доста наглата муцуна.

- Предупреждавах те. Три дена без ядене! Марш на майната си оттук!

Плъхът се скри.

- Арончик! - вече игриво, с ласкави нотки извика Саша. От една дупка между пода и стената излезе мишле със стърчащи ушички; очички весели, осмислени и чакащи подаръци. Саша се отправи към хладилника и нареждаше:

"Сега, Арончик, сега, момченце, татенцето ще приготви всичко, само че днес няма да играем: имам гости, ще поиграем утре" - извади парченце салам, късче сирене, сухарче и разположи пред Арончик всичките тези лакомства. Като спря говори ласкаво с мишлето, Саша, все така целият в лайна, със сияещо лице се обърна към мене и произнесе:

- Е, разбра ли защо трябва да се живее тук? Разбра ли колко е прекрасно това?!

Гьоте казва, че най-голямото нещастие за човека е да изгуби разума си. По отношение на Лонгин категорично не съм съгласен с Гьоте. За Саша най-голямото нещастие е да го запази. Това е някакво чудо: съветски човек в затънтено място, в мръсотията, с мишки и плъхове, целия в лайна - съвсем не в преносен смисъл - и щастлив! Саша се влюби в Катскилските планини и реши да ни приобщи към селския живот. В планината продаваха голямо парче земя и той се запали от идеята да построи за артистите вилно кооперативно жилище. Позвъни и покани на събрание всичките потенциални акционери и понеже сред поканените от него артисти беше Емил Горовец, който по това време беше в натегнати отношения с Александрович, на мене ми беше възложена задачата да убедя Александрович да участва в начинанието. Описах колоритно на Михаил Давидович преимуществата на живота на чист въздух, прелестта на риболова и събирането на гъби, обясних, че най-сетне ще имаме културен център, и в края на краищата го убедих, че става въпрос за това, което е жадувал цял живот.

Събранието откри Лонгин, порядъчно пийнал преди това, което неминуемо се отрази върху стилистиката на речта му.

- Всички градски жители съкращават живота си минимум с тридесет процента. Има възможност да купим земя и да построим вила за артистите. Като имаме това кооперативно жилище, останалите ще ни хванат за кура.

Александрович, който никога не беше чувал такива игриви изрази, се наклони към мене:

- Борис, какво иска да каже?

Аз:

- Казва, че животът в кооперативното жилище ще бъде истинско удоволствие.

Лонгин:

- Но трябва да побързаме, че може друг да купи земята. Не успеем ли, сме в кучи гъз.

Александрович:

- А това как да га разбирам?

- Казва, че трябва да купуваме бързо.

Лонгин:

- Участъкът е голям и да го купим, а след това и да го застроим можем само заедно. Поотделно ще ни се ебе майката.

- А това за какво е?

- В единството е силата.

- Ако трябва да говорим честно - продължаваше Лонгин, - засега всичките сме стъпили в лайното и, както се казва, крив хуй не струваме.

Окончателно шашардисан от изобилието непознати думи, по неразбираем начин свързани с някаква цена, Александрович ме погледна въпросително.

- Инфлацията може да скочи рязко и трябва срочно да купим земята на стабилна цена, докато не е настъпила паника на борсата.

Въпреки обясненията обаче върху лицето на Александрович се появи известно съмнение. Думата взе мъжът на племенницата на Лонгин.

- За да изплатим участъка, трябва да развъдим кокошки, прасета и крави. Добри мангизи могат да се изкарат от норките - чудесно се размножават в клетки, а клетките са много евтини.

- Чакайте - възрази някой от седящите, - от това ще вдигне страшна воня на участъка. После, за всяко от тези животни са необходими грижи; какво, да се превърнем в пастири и свинарки ли - това е денонощна работа. Къде е чистият въздух и безметежният отдих сред природата?

- А вие какво, искате да паднете на земята и да не си ударите задника? Да, ще вони и ще се наложи да побачкаме, но пък жилището ще ни излезе безплатно.

- Боря - зашепна развълнувано Александрович, - не искам да работя като пастир и защо изобщо ми е този зверилник?

Лонгин пак пое инициативата:

- Хайде да погледнем нещата от друга страна. Благодарение на кокошките, прасетата, кравите и норките ще имаме пари и следователно пред нас ще се разгърнат широки перспективи. Отначало можем да построим наш дом за престарели. Ето, да речем, че Александрович получи инсулт, лицето му - изкривено, изхожда се в гащите, не може пръст да помръдне. На пръв поглед се е сговнясал отвсякъде, но не: возят го в инвалидна количка, а срещу него в същата такава количка карат Горовец - ударен от паралич, цялата му дясна страна се е вдървила. Гледат се един друг, а на душите им става по-топло.

Александрович явно не се вдъхнови от радостното бъдеще, което Лонгин му представи толкова живоипсно.

- Борис, не искам да се срещам с Горовец, още повече в инвалидна количка, искам да изляза от кооператива.

- И, разбира се, гробище - продължи да съблазнява акционерите Саша. - Не сме никак млади всичките и днес-утре ще дойде Кондрат (смъртта - бел. П. Н.), но ние не се боим, имаме си място, което ни чака. Ето, да речем, че утре Александрович хвърли топа, а всичко е наред - закопали са го и лежи сред свои хора. Аз отдясно, Горовец отляво, а временно оцелелите отварят на гробовете ни бутилка и пак сме заедно.

Когато Лонгин свърши, Александрович вече не говореше нищо, само тихо потреперваше.

Въпреки блестящата реч Лонгин не успя да убеди вложителите и кооперативът пропадна.

А аз не искам да ви заблуди иронията, с която пиша за Саша - такава е книгата. Саша Лонгин е добър, отзивчив и щедър, винаги готов да помогне. Когато готвехме моя юбилей, той ми помагаше по всякакъв начин, беше на мое разположение с автомобила по всяко време на деня и нощта и най-щедрия подарък ми поднесе той. Друго нещо е, че неговото искрено желание да помогне не винаги е облечено във формата, необходима за дадения конкретен случай.

Трябваше ми дюшек и Саша намери евтин и приличен склад. Отидохме. Саша представи себе си и след това представи мене:

- Всички вие, разбира се, помните Борис Сичкин, който играеше Буба Касторский във филма "Неуловимите отмъстители". Борис Михайлович е обходил с концерти половината свят - Израел, Русия, Европа, Австралия, и навсякъде - разграбени билети. Снимал се е у водещи режисьори, такива като Оливър Стоун в Холивуд. Сред филмовите му партньори са звезди от световното кино - Антъни Хопкинс, Джо Пеши и други. Също така се е снимал в много рекламни филми за телевизията... Колко струва този дюшек?

Директорът:

- Петдесет долара.

- Моля ви - за такъв артист, за актьор със световно име, намалете цената.

Аз се разсмях:

- Саша, след подобно представяне би трябвало минимум да напиша чек зае сто хиляди, да си разширят бизнеса.

Веднъж в една компания ми се случи да чуя за още един дюшек, купен от Лонгин. Според този, който разказа историята, Саша отишъл на края на света - само защото там имало склад, в който дюшеците стрували малко по-евтино, преровил хиляда тежки дюшека, лягал на тях, скачал, за да избере най-добрия и да не се натъкне на бракуван, а след това се пазарял до пресипване, за да намали цената с още няколко долара. Слушателите клатеха укорително глави - каква дребнавост и скъперничество. Единственото, за което забрави да спомене разказвачът, е това, че Саша беше отишъл през девет земи в десета, беше си изгубил целия ден, беше се преуморил и се беше пазарял не за да купи дюшек за себе си, а за него. Правилно казват на Изток - нито едно добро дело не остава ненаказано.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

сряда, ноември 15, 2017

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 62. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 63, № 8623. - Арх. Д. Хр. Попов. Арх. т. I, № 33, стр. 61.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ - 13 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

13 април 1872 г.

Днес пристигнах благополучно [1] и утре тръгвам [2]. Гледай да дойдеш и ти по-скоро.

В. Левски [3]

--------------------------------------------

1. В Турну Мъгуреле.

2. За Букурещ.

3. Цялото е преписка към писмото на Данаил Хр. Попов до Хвърковатия войвода, от същата дата.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, ноември 14, 2017

Имам ли права в Twitter?

Източник: Pravatami.bg (https://pravatami.bg/)

Автор: Атанас Григоров, завършил специалност “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”

В днешно време почти всеки от нас използва ежедневно една от множеството социални мрежи, чиято роля продължава да нараства. Изборът е голям – Twitter, Facebook, Instagram, YouTube, etc. са все платформи, насърчаващи някаква форма на комуникация между потребителите си. Една от най-големите е именно Twitter (Туитър), която е особено популярна в САЩ и Великобритания (наскоро от Белия дом заявиха, че публикациите на президента Тръмп се считат за официална кореспонденция и даже ще се съхраняват в държавния архив), но постепенно навлиза и в континентална Европа. Обикновено, когато се регистрирам в подобни платформи, не се замислям за правните последици, които могат да възникнат. С цел да избегна възможни бъдещи недоразумения е хубаво да съм наясно какви са правата ми като потребител и как са уредени въпросите със съдържанието, което качвам в сайта.

Влизане в Матрицата

Както всички сайтове с голям брой посетители и потребители, Twitter има своите общи условия, с които аз се съгласявам при регистрацията си. Заедно с тях се съгласявам да спазвам правилата на Twitter и да предоставя всички права и данни, описани в общите условия. Важно е да знам, че дори да нямам регистриран профил, стига да посетя сайта (например от любопитство), без да се съгласявам изрично, се считам за потребител и съответно предоставям определени данни на системата. Това най-често става чрез т.нар. “бисквитки” (cookies), чрез които уеб сайтовете складират информация, свързана с тяхното използване.

Регистрирам се – какво следва?

В общи линии с приемането на общите условия се съгласявам да предоставям голяма част от своите лични данни и свързана с тях информация, както на платформата, така и на трети лица. На първо място всяко съдържание, което бъде споделено на сайта, може да бъде използвано, копирано, преработвано, разпространявано и т.н. без изричното ми съгласие и без право на обезщетение от Twitter или от трети лица. Ако например направя спираща дъха снимка на красив залез и във въодушевлението си я кача веднага в сайта, няма да мога да искам компенсация от никого, ако след 3 месеца я видя на корицата на някое списание.

На следващо място се съгласявам да се въздържам от редица действия, сред които са качването и пропагандирането на материали с открито сексуално, дискриминиращо, расистко, ксенофобско и насилствено съдържание. В случай че не се съобразя с това изискване, профилът ми ще бъде блокиран, а съдържанието – ми изтрито.

Ами личните ми данни?

Twitter може да събира, използва и споделя различни видове информация, свързани с мен и с устройството, което използвам. Това е най-често информация относно:

- моето име, имейл, телефонен номер и парола;

- контактите от телефона ми, ако съм синхронизирал профила си;

- съобщенията, изпращани в Direct Messages (чата);

- местоположението ми (може да съм я предоставил сам, но може и да е събрана механично, например чрез данни от GPS системата на телефона ми);

- технически данни, например за устройството, което ползвам, уеб браузъра, IP адреса ми, операционната система (такива данни могат да се събират от Twitter, дори да съм само посетител на сайта, без да имам регистриран профил);

- моите tweet-ове, хората, които съм “последвал”, както и цялата информация за профила ми (име, дата на раждане, снимки, видеа и т.н.).

NB! Тази информация се събира и използва от Twitter най-вече с цел да се персонализира съдържанието, насочено към мен на сайта (например ако често публикувам съдържание свързано със спортни събития или с определен отбор, сайтът ще филтрира рекламите, насочени към мен, така че да предлагат продукти, които да отговарят на интересите ми, да кажем различни спортни стоки). Именно рекламодателите, компании, занимващи се с онлайн маркетинг проучвания, уеб търсачки като Google и Бинг, са основните ползватели на тази информация.

Макар Twitter да има достъп до пълния набор от информация, тя се предоставя на описаните субекти във вид предназначен да обслужва техните цели и така, че да предоврати да бъда идентифициран самостоятелно. Нещо повече, ако някой разпространи мои лични данни (например адреса или телефонния ми номер) в Twitter по някакъв начин, имам право да искам публикацията да бъде свалена.

Какво и как мога да защитя?

Защитата включва както личните ми (закрила на личните ми данни, предпазване от неподхдящо съдържание), така и имуществените ми интереси (например права върху интелектуална собственост). Мога да се информирам за подаването на сигнал за неподходящо съдържание от тук. Това включва използването на такова съдържание на профилната ми снимка, за излъчването на видео или на заглавната ми снимка.

В случай че са се засегнати права върху интелектуална собственост или търговска марка, отново трябва да подам сигнал до администраторите на сайта и при успешно разглеждане на случая съдържанието ще бъде свалено. Все пак трябва да знам, че нямам право да искам компенсация за това, че то е било публикувано, тъй като Twitter не носи отговорност за действията на своите потребители и не гарантира за автентичността на информацията, която се разпростанява в платформата.

Аналогично е положението, ако се натъкна на порнографски материал – подавам сигнал и той бива свален.

Важно! Twitter предлага различни общи условия в зависимост от това дали потребителите живеятв САЩ, или в Европейския съюз. Последица от това е, че има две търговски дружества, които представляват интерсите на платформата – съответно регистрирани в САЩ и Ирландия. Това е важно, защото ако имам някакви претенции, трябва да ги отнеса към дружеството съобразно това кои общи условия съм приел.

Изтриване на профила

Мога да изтрия профила си (наричано още деактивиране) по всяко време, стига да пожелая. Информацията за профила ми се пази на сайта в продължение на 30 дни. В рамките на този период мога да го активирам наново, ако реша. Профилът ми съществува единственото в системата на сайта и не е видим за останалите потребители. За сметка на това обаче е възможно съдържание, което съм публикувал, да остане видимо и след деактивацията. След изтичане на 30-дневния срок Twitter изтрива данните за профила ми от своите системи. Всички данни, които са били предоставени на трети лица (например рекламодатели), обаче се запазват. Това включва също и уеб търсачките като Google и Bing, които ще запазят информацията получена от Twitter преди деактивацията.

NB! Използваните препратки са на английски език, тъй като към момента няма наличен превод на български език.